Произношение | викториа́нце |
Начальная форма | викторианец |
Тип | нарицательное |
Одушевленность | одушевлённое |
Склонение | 2-e склонение |
Род | мужской |
Число | единственное |
Падеж | предложный |
падеж | ед. ч. | мн. ч. |
---|---|---|
Им. | викторианец | викторианцы |
Рд. | викторианца | викторианцев |
Дт. | викторианцу | викторианцам |
Вн. | викторианца | викторианцев |
Тв. | викторианцем | викторианцами |
Пр. | викторианце | викторианцах |
виктори — корень,
ан — суффикс,
ц — суффикс,
е — окончание.