Произношение | заспо́ри́ться |
Начальная форма | заспориться |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | непереходный |
Вид | совершенный |
Спряжение | 2-е спряжение |
Возвратность | возвратный |
будущ. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | заспорюсь | заспорился | |
жен. р. | заспорилась | |||
Ты | муж. р. | заспоришься | заспорился | заспорься |
жен. р. | заспорилась | |||
Он | заспорится | заспорился | ||
Она | заспорилась | |||
Оно | заспорилось | |||
Мы | заспоримся | заспорились | ||
Вы | заспоритесь | заспорились | заспорьтесь | |
Они | заспорятся | заспорились |
за — приставка,
спор — корень,
и — суффикс,
ть — окончание,
ся — постфикс.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | заспориться |
Прич. действ. прош. | заспорившийся |
Дееприч. прош. | заспорясьзаспорившись |