Произношение | набезобра́зить |
Начальная форма | набезобразить |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | непереходный |
Вид | совершенный |
Спряжение | 2-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
будущ. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | набезображу | набезобразил | |
жен. р. | набезобразила | |||
Ты | муж. р. | набезобразишь | набезобразил | набезобразь |
жен. р. | набезобразила | |||
Он | набезобразит | набезобразил | ||
Она | набезобразила | |||
Оно | набезобразило | |||
Мы | набезобразим | набезобразили | ||
Вы | набезобразите | набезобразили | набезобразьте | |
Они | набезобразят | набезобразили |
на — приставка,
безобраз — корень,
и — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | набезобразить |
Прич. действ. прош. | набезобразивший |
Дееприч. прош. | набезобразянабезобразивнабезобразивши |