Произношение | комича́не |
Начальная форма | комичанин |
Тип | нарицательное |
Одушевленность | одушевлённое |
Склонение | 2-e склонение |
Род | мужской |
Число | множественное |
Падеж | именительный |
падеж | ед. ч. | мн. ч. |
---|---|---|
Им. | комичанин | комичане |
Рд. | комичанина | комичан |
Дт. | комичанину | комичанам |
Вн. | комичанина | комичан |
Тв. | комичанином | комичанами |
Пр. | комичанине | комичанах |
ком — корень,
ичан — суффикс,
е — окончание.