Произношение | натрещи́сь |
Начальная форма | натрещаться |
Инфинитив | нет |
Категория личности/безличности | личный |
Наклонение | повелительное |
Транзитивность | непереходный |
Вид | совершенный |
Число | единственное |
Спряжение | 2-е спряжение |
Возвратность | возвратный |
будущ. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | натрещусь | натрещался | |
жен. р. | натрещалась | |||
Ты | муж. р. | натрещишься | натрещался | натрещись |
жен. р. | натрещалась | |||
Он | натрещится | натрещался | ||
Она | натрещалась | |||
Оно | натрещалось | |||
Мы | натрещимся | натрещались | ||
Вы | натрещитесь | натрещались | натрещитесь | |
Они | натрещатся | натрещались |
на — приставка,
трещ — корень,
и — окончание,
сь — постфикс.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | натрещаться |
Прич. действ. прош. | натрещавшийся |
Дееприч. прош. | натрещасьнатрещавшись |