Произношение | табуизи́рована |
Начальная форма | табуизированный |
Форма | краткое |
Залог | страдательное |
Транзитивность | переходное |
Вид | несовершенный |
Время | прошедшее |
Род | женский |
Число | единственное |
Возвратность | невозвратное |
табу — корень,
из — суффикс,
ир — суффикс,
ова — суффикс,
н — суффикс,
а — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | табуизировать |
Прич. страд. прош. | табуизированный |
Прич. кр. страд. прош. | табуизирован |
Прич. страд. наст. | табуизируемый |
Прич. кр. страд. наст. | табуизируем |
Прич. действ. прош. | табуизировавший |
Прич. действ. наст. | табуизирующий |
Дееприч. наст. | табуизируя |