Произношение | гениа́льничать |
Начальная форма | гениальничать |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | непереходный |
Вид | несовершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
наст. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | гениальничаю | гениальничал | |
жен. р. | гениальничала | |||
Ты | муж. р. | гениальничаешь | гениальничал | гениальничай |
жен. р. | гениальничала | |||
Он | гениальничает | гениальничал | ||
Она | гениальничала | |||
Оно | гениальничало | |||
Мы | гениальничаем | гениальничали | ||
Вы | гениальничаете | гениальничали | гениальничайте | |
Они | гениальничают | гениальничали |
гениаль — корень,
н — суффикс,
ича — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | гениальничать |
Прич. действ. прош. | гениальничавший |
Прич. действ. наст. | гениальничающий |
Дееприч. наст. | гениальничая |