Произношение | зафто́риваете |
Начальная форма | зафторивать |
Инфинитив | нет |
Категория личности/безличности | личный |
Наклонение | изъявительное |
Транзитивность | переходный |
Вид | несовершенный |
Время | настоящее |
Лицо | 2-e лицо |
Число | множественное |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
наст. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | зафториваю | зафторивал | |
жен. р. | зафторивала | |||
Ты | муж. р. | зафториваешь | зафторивал | зафторивай |
жен. р. | зафторивала | |||
Он | зафторивает | зафторивал | ||
Она | зафторивала | |||
Оно | зафторивало | |||
Мы | зафториваем | зафторивали | ||
Вы | зафториваете | зафторивали | зафторивайте | |
Они | зафторивают | зафторивали |
за — приставка,
фтор — корень,
ива — суффикс,
ете — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | зафторивать |
Прич. страд. наст. | зафториваемый |
Прич. кр. страд. наст. | зафториваем |
Прич. действ. прош. | зафторивавший |
Прич. действ. наст. | зафторивающий |
Дееприч. наст. | зафторивая |