Произношение | позуме́нта |
Начальная форма | позумент |
Тип | нарицательное |
Одушевленность | неодушевлённое |
Склонение | 2-e склонение |
Род | мужской |
Число | единственное |
Падеж | родительный |
падеж | ед. ч. | мн. ч. |
---|---|---|
Им. | позумент | позументы |
Рд. | позумента | позументов |
Дт. | позументу | позументам |
Вн. | позумент | позументы |
Тв. | позументом | позументами |
Пр. | позументе | позументах |
позумент — корень,
а — окончание.