Произношение | рационализи́руй |
Начальная форма | рационализировать |
Инфинитив | нет |
Категория личности/безличности | личный |
Наклонение | повелительное |
Транзитивность | переходный |
Вид | двувидовой |
Число | единственное |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
рационал — корень,
из — суффикс,
ир — суффикс,
у — суффикс,
й — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | рационализировать |
Прич. страд. прош. | рационализированный |
Прич. кр. страд. прош. | рационализирован |
Прич. страд. наст. | рационализируемый |
Прич. кр. страд. наст. | рационализируем |
Прич. действ. прош. | рационализировавший |
Прич. действ. наст. | рационализирующий |
Дееприч. прош. | рационализировав |
Дееприч. наст. | рационализируя |