Произношение | размохна́чивает |
Начальная форма | размохначивать |
Инфинитив | нет |
Категория личности/безличности | личный |
Наклонение | изъявительное |
Транзитивность | переходный |
Вид | несовершенный |
Время | настоящее |
Лицо | 3-e лицо |
Число | единственное |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
наст. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | размохначиваю | размохначивал | |
жен. р. | размохначивала | |||
Ты | муж. р. | размохначиваешь | размохначивал | размохначивай |
жен. р. | размохначивала | |||
Он | размохначивает | размохначивал | ||
Она | размохначивала | |||
Оно | размохначивало | |||
Мы | размохначиваем | размохначивали | ||
Вы | размохначиваете | размохначивали | размохначивайте | |
Они | размохначивают | размохначивали |
раз — приставка,
мохн — корень,
ач — суффикс,
ива — суффикс,
ет — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | размохначивать |
Прич. страд. наст. | размохначиваемый |
Прич. кр. страд. наст. | размохначиваем |
Прич. действ. прош. | размохначивавший |
Прич. действ. наст. | размохначивающий |
Дееприч. наст. | размохначивая |