Произношение | единове́рии |
Начальная форма | единоверие |
Тип | нарицательное |
Одушевленность | неодушевлённое |
Склонение | 2-e склонение, на -ие |
Род | средний |
Число | единственное |
Падеж | предложный |
падеж | ед. ч. | мн. ч. |
---|---|---|
Им. | единоверие | единоверия |
Рд. | единоверия | единоверий |
Дт. | единоверию | единовериям |
Вн. | единоверие | единоверия |
Тв. | единоверием | единовериями |
Пр. | единоверии | единовериях |
един — корень,
о — соединительная гласная,
вер — корень,
и — суффикс,
и — окончание.