Произношение | разбрани́лось |
Начальная форма | разбраниться |
Инфинитив | нет |
Категория личности/безличности | личный |
Наклонение | изъявительное |
Транзитивность | непереходный |
Вид | совершенный |
Время | прошедшее |
Род | средний |
Число | единственное |
Спряжение | 2-е спряжение |
Возвратность | возвратный |
будущ. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | разбранюсь | разбранился | |
жен. р. | разбранилась | |||
Ты | муж. р. | разбранишься | разбранился | разбранись |
жен. р. | разбранилась | |||
Он | разбранится | разбранился | ||
Она | разбранилась | |||
Оно | разбранилось | |||
Мы | разбранимся | разбранились | ||
Вы | разбранитесь | разбранились | разбранитесь | |
Они | разбранятся | разбранились |
раз — приставка,
бран — корень,
и — суффикс,
л — суффикс,
о — окончание,
сь — постфикс.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | разбраниться |
Прич. действ. прош. | разбранившийся |
Дееприч. прош. | разбранясьразбранившись |