Произношение | зата́ивается |
Начальная форма | затаиваться |
Инфинитив | нет |
Категория личности/безличности | личный |
Наклонение | изъявительное |
Транзитивность | непереходный |
Вид | несовершенный |
Время | настоящее |
Лицо | 3-e лицо |
Число | единственное |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | возвратный |
наст. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | затаиваюсь | затаивался | |
жен. р. | затаивалась | |||
Ты | муж. р. | затаиваешься | затаивался | затаивайся |
жен. р. | затаивалась | |||
Он | затаивается | затаивался | ||
Она | затаивалась | |||
Оно | затаивалось | |||
Мы | затаиваемся | затаивались | ||
Вы | затаиваетесь | затаивались | затаивайтесь | |
Они | затаиваются | затаивались |
за — приставка,
та — корень,
ива — суффикс,
ет — окончание,
ся — постфикс.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | затаиваться |
Прич. действ. прош. | затаивавшийся |
Прич. действ. наст. | затаивающийся |
Дееприч. наст. | затаиваясь |