СловоРул
Морфологический разбор
нарпита
имя существительное
Произношение
нарпи́та
Начальная форма
нарпит
Тип
нарицательное
Одушевленность
неодушевлённое
Склонение
2-e склонение
Род
мужской
Число
единственное
Падеж
родительный
Склонение существительного «нарпита»
падеж
ед. ч.
мн. ч.
Им.
нарпит
нарпиты
Рд.
нарпита
нарпитов
Дт.
нарпиту
нарпитам
Вн.
нарпит
нарпиты
Тв.
нарпитом
нарпитами
Пр.
нарпите
нарпитах
Морфемный разбор (по составу) существительного «нарпита»
нарпит
а
нарпит
— корень
,
а
— окончание
.