Произношение | отпра́шивать |
Начальная форма | отпрашивать |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | переходный |
Вид | несовершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
наст. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | отпрашиваю | отпрашивал | |
жен. р. | отпрашивала | |||
Ты | муж. р. | отпрашиваешь | отпрашивал | отпрашивай |
жен. р. | отпрашивала | |||
Он | отпрашивает | отпрашивал | ||
Она | отпрашивала | |||
Оно | отпрашивало | |||
Мы | отпрашиваем | отпрашивали | ||
Вы | отпрашиваете | отпрашивали | отпрашивайте | |
Они | отпрашивают | отпрашивали |
от — приставка,
праш — корень,
ива — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | отпрашивать |
Прич. страд. наст. | отпрашиваемый |
Прич. кр. страд. наст. | отпрашиваем |
Прич. действ. прош. | отпрашивавший |
Прич. действ. наст. | отпрашивающий |
Дееприч. наст. | отпрашивая |