Произношение | рэквирэ́нте |
Начальная форма | реквирент |
Тип | нарицательное |
Одушевленность | одушевлённое |
Склонение | 2-e склонение |
Род | мужской |
Число | единственное |
Падеж | предложный |
падеж | ед. ч. | мн. ч. |
---|---|---|
Им. | реквирент | реквиренты |
Рд. | реквирента | реквирентов |
Дт. | реквиренту | реквирентам |
Вн. | реквирента | реквирентов |
Тв. | реквирентом | реквирентами |
Пр. | реквиренте | реквирентах |
реквир — корень,
ент — суффикс,
е — окончание.