Произношение | отторга́ема |
Начальная форма | отторгаемый |
Форма | краткое |
Залог | страдательное |
Транзитивность | переходное |
Вид | несовершенный |
Время | настоящее |
Род | женский |
Число | единственное |
Возвратность | невозвратное |
от — приставка,
торг — корень,
а — суффикс,
ема — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | отторгать |
Прич. страд. прош. | отторженный |
Прич. кр. страд. прош. | отторжен |
Прич. страд. наст. | отторгаемый |
Прич. кр. страд. наст. | отторгаем |
Прич. действ. прош. | отторгавший |
Прич. действ. наст. | отторгающий |
Дееприч. наст. | отторгая |