Произношение | растрави́л |
Начальная форма | растравить |
Инфинитив | нет |
Категория личности/безличности | личный |
Наклонение | изъявительное |
Транзитивность | переходный |
Вид | совершенный |
Время | прошедшее |
Род | мужской |
Число | единственное |
Спряжение | 2-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
будущ. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | растравлю | растравил | |
жен. р. | растравила | |||
Ты | муж. р. | растравишь | растравил | растрави |
жен. р. | растравила | |||
Он | растравит | растравил | ||
Она | растравила | |||
Оно | растравило | |||
Мы | растравим | растравили | ||
Вы | растравите | растравили | растравите | |
Они | растравят | растравили |
рас — приставка,
трав — корень,
и — суффикс,
л — суффикс.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | растравить |
Прич. страд. прош. | растравленный |
Прич. кр. страд. прош. | растравлен |
Прич. действ. прош. | растравивший |
Дееприч. прош. | растравярастравиврастравивши |