Произношение | зачека́ниваться |
Начальная форма | зачеканиваться |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | непереходный |
Вид | несовершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | возвратный |
наст. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | зачеканиваюсь | зачеканивался | |
жен. р. | зачеканивалась | |||
Ты | муж. р. | зачеканиваешься | зачеканивался | зачеканивайся |
жен. р. | зачеканивалась | |||
Он | зачеканивается | зачеканивался | ||
Она | зачеканивалась | |||
Оно | зачеканивалось | |||
Мы | зачеканиваемся | зачеканивались | ||
Вы | зачеканиваетесь | зачеканивались | зачеканивайтесь | |
Они | зачеканиваются | зачеканивались |
за — приставка,
чекан — корень,
ива — суффикс,
ть — окончание,
ся — постфикс.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | зачеканиваться |
Прич. действ. прош. | зачеканивавшийся |
Прич. действ. наст. | зачеканивающийся |
Дееприч. наст. | зачеканиваясь |