Произношение | контратакова́в |
Начальная форма | контратаковать |
Транзитивность | переходное |
Вид | совершенный |
Время | прошедшее |
Возвратность | невозвратное |
контр — приставка,
атак — корень,
ова — суффикс,
в — суффикс.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | контратаковать |
Прич. страд. прош. | контратакованный |
Прич. кр. страд. прош. | контратакован |
Прич. страд. наст. | контратакуемый |
Прич. кр. страд. наст. | контратакуем |
Прич. действ. прош. | контратаковавший |
Прич. действ. наст. | контратакующий |
Дееприч. прош. | контратаковав |
Дееприч. наст. | контратакуя |