Произношение | зана́шивать |
Начальная форма | занашивать |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | переходный |
Вид | несовершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
наст. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | занашиваю | занашивал | |
жен. р. | занашивала | |||
Ты | муж. р. | занашиваешь | занашивал | занашивай |
жен. р. | занашивала | |||
Он | занашивает | занашивал | ||
Она | занашивала | |||
Оно | занашивало | |||
Мы | занашиваем | занашивали | ||
Вы | занашиваете | занашивали | занашивайте | |
Они | занашивают | занашивали |
за — приставка,
наш — корень,
ива — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | занашивать |
Прич. страд. наст. | занашиваемый |
Прич. кр. страд. наст. | занашиваем |
Прич. действ. прош. | занашивавший |
Прич. действ. наст. | занашивающий |
Дееприч. наст. | занашивая |