Произношение | кондака́рем |
Начальная форма | кондакарь |
Тип | нарицательное |
Одушевленность | неодушевлённое |
Склонение | 2-e склонение |
Род | мужской |
Число | единственное |
Падеж | творительный |
падеж | ед. ч. | мн. ч. |
---|---|---|
Им. | кондакарь | кондакари |
Рд. | кондакаря | кондакарей |
Дт. | кондакарю | кондакарям |
Вн. | кондакарь | кондакари |
Тв. | кондакарем | кондакарями |
Пр. | кондакаре | кондакарях |
кондакар — корень,
ем — окончание.