Произношение | перешвартова́ла |
Начальная форма | перешвартовать |
Инфинитив | нет |
Категория личности/безличности | личный |
Наклонение | изъявительное |
Транзитивность | переходный |
Вид | совершенный |
Время | прошедшее |
Род | женский |
Число | единственное |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
будущ. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | перешвартую | перешвартовал | |
жен. р. | перешвартовала | |||
Ты | муж. р. | перешвартуешь | перешвартовал | перешвартуй |
жен. р. | перешвартовала | |||
Он | перешвартует | перешвартовал | ||
Она | перешвартовала | |||
Оно | перешвартовало | |||
Мы | перешвартуем | перешвартовали | ||
Вы | перешвартуете | перешвартовали | перешвартуйте | |
Они | перешвартуют | перешвартовали |
пере — приставка,
шварт — корень,
ов — суффикс,
а — суффикс,
л — суффикс,
а — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | перешвартовать |
Прич. страд. прош. | перешвартованный |
Прич. кр. страд. прош. | перешвартован |
Прич. действ. прош. | перешвартовавший |
Дееприч. прош. | перешвартовавперешвартовавши |