Произношение | накаря́бать |
Начальная форма | накарябать |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | переходный |
Вид | совершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
будущ. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | накарябаю | накарябал | |
жен. р. | накарябала | |||
Ты | муж. р. | накарябаешь | накарябал | накарябай |
жен. р. | накарябала | |||
Он | накарябает | накарябал | ||
Она | накарябала | |||
Оно | накарябало | |||
Мы | накарябаем | накарябали | ||
Вы | накарябаете | накарябали | накарябайте | |
Они | накарябают | накарябали |
на — приставка,
каряб — корень,
а — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | накарябать |
Прич. страд. прош. | накарябанный |
Прич. кр. страд. прош. | накарябан |
Прич. действ. прош. | накарябавший |
Дееприч. прош. | накарябавнакарябавши |