| Произношение | коимпе́риуме |
| Начальная форма | коимпериум |
| Тип | нарицательное |
| Одушевленность | неодушевлённое |
| Склонение | 2-e склонение |
| Род | мужской |
| Число | единственное |
| Падеж | предложный |
| падеж | ед. ч. | мн. ч. |
|---|---|---|
| Им. | коимпериум | коимпериумы |
| Рд. | коимпериума | коимпериумов |
| Дт. | коимпериуму | коимпериумам |
| Вн. | коимпериум | коимпериумы |
| Тв. | коимпериумом | коимпериумами |
| Пр. | коимпериуме | коимпериумах |
коимпериум — корень,
е — окончание.