Произношение | зарифмова́ть |
Начальная форма | зарифмовать |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | переходный |
Вид | совершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
будущ. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | зарифмую | зарифмовал | |
жен. р. | зарифмовала | |||
Ты | муж. р. | зарифмуешь | зарифмовал | зарифмуй |
жен. р. | зарифмовала | |||
Он | зарифмует | зарифмовал | ||
Она | зарифмовала | |||
Оно | зарифмовало | |||
Мы | зарифмуем | зарифмовали | ||
Вы | зарифмуете | зарифмовали | зарифмуйте | |
Они | зарифмуют | зарифмовали |
за — приставка,
рифм — корень,
ова — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | зарифмовать |
Прич. страд. прош. | зарифмованный |
Прич. кр. страд. прош. | зарифмован |
Прич. действ. прош. | зарифмовавший |
Дееприч. прош. | зарифмовавзарифмовавши |