Произношение | разгласи́ть |
Начальная форма | разгласить |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | лабильный |
Вид | совершенный |
Спряжение | 2-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
будущ. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | разглашу | разгласил | |
жен. р. | разгласила | |||
Ты | муж. р. | разгласишь | разгласил | разгласи |
жен. р. | разгласила | |||
Он | разгласит | разгласил | ||
Она | разгласила | |||
Оно | разгласило | |||
Мы | разгласим | разгласили | ||
Вы | разгласите | разгласили | разгласите | |
Они | разгласят | разгласили |
раз — приставка,
глас — корень,
и — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | разгласить |
Прич. страд. прош. | разглашенный |
Прич. кр. страд. прош. | разглашен |
Прич. действ. прош. | разгласивший |
Дееприч. прош. | разгласяразгласивразгласивши |