Произношение | натре́буют |
Начальная форма | натребовать |
Инфинитив | нет |
Категория личности/безличности | личный |
Наклонение | изъявительное |
Транзитивность | переходный |
Вид | совершенный |
Время | будущее |
Лицо | 3-e лицо |
Число | множественное |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
будущ. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | натребую | натребовал | |
жен. р. | натребовала | |||
Ты | муж. р. | натребуешь | натребовал | натребуй |
жен. р. | натребовала | |||
Он | натребует | натребовал | ||
Она | натребовала | |||
Оно | натребовало | |||
Мы | натребуем | натребовали | ||
Вы | натребуете | натребовали | натребуйте | |
Они | натребуют | натребовали |
на — приставка,
требу — корень,
ют — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | натребовать |
Прич. страд. прош. | натребованный |
Прич. кр. страд. прош. | натребован |
Прич. действ. прош. | натребовавший |
Дееприч. прош. | натребовавнатребовавши |