Произношение | опредме́чивать |
Начальная форма | опредмечивать |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | переходный |
Вид | несовершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
наст. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | опредмечиваю | опредмечивал | |
жен. р. | опредмечивала | |||
Ты | муж. р. | опредмечиваешь | опредмечивал | опредмечивай |
жен. р. | опредмечивала | |||
Он | опредмечивает | опредмечивал | ||
Она | опредмечивала | |||
Оно | опредмечивало | |||
Мы | опредмечиваем | опредмечивали | ||
Вы | опредмечиваете | опредмечивали | опредмечивайте | |
Они | опредмечивают | опредмечивали |
о — приставка,
пред — корень,
меч — корень,
ива — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | опредмечивать |
Прич. страд. наст. | опредмечиваемый |
Прич. кр. страд. наст. | опредмечиваем |
Прич. действ. прош. | опредмечивавший |
Прич. действ. наст. | опредмечивающий |
Дееприч. наст. | опредмечивая |