Произношение | нака́верзничало |
Начальная форма | накаверзничать |
Инфинитив | нет |
Категория личности/безличности | личный |
Наклонение | изъявительное |
Транзитивность | непереходный |
Вид | совершенный |
Время | прошедшее |
Род | средний |
Число | единственное |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
будущ. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | накаверзничаю | накаверзничал | |
жен. р. | накаверзничала | |||
Ты | муж. р. | накаверзничаешь | накаверзничал | накаверзничай |
жен. р. | накаверзничала | |||
Он | накаверзничает | накаверзничал | ||
Она | накаверзничала | |||
Оно | накаверзничало | |||
Мы | накаверзничаем | накаверзничали | ||
Вы | накаверзничаете | накаверзничали | накаверзничайте | |
Они | накаверзничают | накаверзничали |
на — приставка,
каверз — корень,
нича — суффикс,
л — суффикс,
о — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | накаверзничать |
Прич. действ. прош. | накаверзничавший |
Дееприч. прош. | накаверзничавнакаверзничавши |