Произношение | капита́лишь |
Начальная форма | капиталить |
Инфинитив | нет |
Категория личности/безличности | личный |
Наклонение | изъявительное |
Транзитивность | переходный |
Вид | несовершенный |
Время | настоящее |
Лицо | 2-e лицо |
Число | единственное |
Спряжение | 2-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
наст. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | капиталу | капиталил | |
жен. р. | капиталила | |||
Ты | муж. р. | капиталишь | капиталил | капиталь |
жен. р. | капиталила | |||
Он | капиталит | капиталил | ||
Она | капиталила | |||
Оно | капиталило | |||
Мы | капиталим | капиталили | ||
Вы | капиталите | капиталили | капитальте | |
Они | капиталят | капиталили |
капитал — корень,
ишь — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | капиталить |
Прич. страд. прош. | капиталенный |
Прич. кр. страд. прош. | капитален |
Прич. страд. наст. | капиталимый |
Прич. кр. страд. наст. | капиталим |
Прич. действ. прош. | капиталивший |
Прич. действ. наст. | капиталящий |
Дееприч. наст. | капиталя |