Произношение | кумрани́те |
Начальная форма | кумранит |
Тип | нарицательное |
Одушевленность | неодушевлённое |
Склонение | 2-e склонение |
Род | мужской |
Число | единственное |
Падеж | предложный |
падеж | ед. ч. | мн. ч. |
---|---|---|
Им. | кумранит | кумраниты |
Рд. | кумранита | кумранитов |
Дт. | кумраниту | кумранитам |
Вн. | кумранит | кумраниты |
Тв. | кумранитом | кумранитами |
Пр. | кумраните | кумранитах |
кумран — корень,
ит — суффикс,
е — окончание.