Произношение | нача́льствовать |
Начальная форма | начальствовать |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | непереходный |
Вид | несовершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
наст. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | начальствую | начальствовал | |
жен. р. | начальствовала | |||
Ты | муж. р. | начальствуешь | начальствовал | начальствуй |
жен. р. | начальствовала | |||
Он | начальствует | начальствовал | ||
Она | начальствовала | |||
Оно | начальствовало | |||
Мы | начальствуем | начальствовали | ||
Вы | начальствуете | начальствовали | начальствуйте | |
Они | начальствуют | начальствовали |
началь — корень,
ств — суффикс,
ова — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | начальствовать |
Прич. действ. прош. | начальствовавший |
Прич. действ. наст. | начальствующий |
Дееприч. наст. | начальствуя |