Произношение | переспо́ривать |
Начальная форма | переспоривать |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | переходный |
Вид | несовершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
наст. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | переспориваю | переспоривал | |
жен. р. | переспоривала | |||
Ты | муж. р. | переспориваешь | переспоривал | переспоривай |
жен. р. | переспоривала | |||
Он | переспоривает | переспоривал | ||
Она | переспоривала | |||
Оно | переспоривало | |||
Мы | переспориваем | переспоривали | ||
Вы | переспориваете | переспоривали | переспоривайте | |
Они | переспоривают | переспоривали |
пере — приставка,
спор — корень,
ива — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | переспоривать |
Прич. страд. наст. | переспориваемый |
Прич. кр. страд. наст. | переспориваем |
Прич. действ. прош. | переспоривавший |
Прич. действ. наст. | переспоривающий |
Дееприч. наст. | переспоривая |