Произношение | заподо́зривать |
Начальная форма | заподозривать |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | переходный |
Вид | несовершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
наст. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | заподозриваю | заподозривал | |
жен. р. | заподозривала | |||
Ты | муж. р. | заподозриваешь | заподозривал | заподозривай |
жен. р. | заподозривала | |||
Он | заподозривает | заподозривал | ||
Она | заподозривала | |||
Оно | заподозривало | |||
Мы | заподозриваем | заподозривали | ||
Вы | заподозриваете | заподозривали | заподозривайте | |
Они | заподозривают | заподозривали |
за — приставка,
подозр — корень,
ива — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | заподозривать |
Прич. страд. наст. | заподозриваемый |
Прич. кр. страд. наст. | заподозриваем |
Прич. действ. прош. | заподозривавший |
Прич. действ. наст. | заподозривающий |
Дееприч. наст. | заподозривая |