Произношение | контрасигни́руемы |
Начальная форма | контрасигнируемый |
Форма | краткое |
Залог | страдательное |
Транзитивность | переходное |
Вид | несовершенный |
Время | настоящее |
Число | множественное |
Возвратность | невозвратное |
контрасигн — корень,
ир — суффикс,
у — суффикс,
емы — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | контрасигнировать |
Прич. страд. прош. | контрасигнированный |
Прич. кр. страд. прош. | контрасигнирован |
Прич. страд. наст. | контрасигнируемый |
Прич. кр. страд. наст. | контрасигнируем |
Прич. действ. прош. | контрасигнировавший |
Прич. действ. наст. | контрасигнирующий |
Дееприч. наст. | контрасигнируя |