Произношение | набу́ривать |
Начальная форма | набуривать |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | переходный |
Вид | несовершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
наст. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | набуриваю | набуривал | |
жен. р. | набуривала | |||
Ты | муж. р. | набуриваешь | набуривал | набуривай |
жен. р. | набуривала | |||
Он | набуривает | набуривал | ||
Она | набуривала | |||
Оно | набуривало | |||
Мы | набуриваем | набуривали | ||
Вы | набуриваете | набуривали | набуривайте | |
Они | набуривают | набуривали |
на — приставка,
бур — корень,
ива — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | набуривать |
Дееприч. наст. | набуривая |