Произношение | зане́рвничаться |
Начальная форма | занервничаться |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | непереходный |
Вид | совершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | возвратный |
будущ. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | занервничаюсь | занервничался | |
жен. р. | занервничалась | |||
Ты | муж. р. | занервничаешься | занервничался | занервничайся |
жен. р. | занервничалась | |||
Он | занервничается | занервничался | ||
Она | занервничалась | |||
Оно | занервничалось | |||
Мы | занервничаемся | занервничались | ||
Вы | занервничаетесь | занервничались | занервничайтесь | |
Они | занервничаются | занервничались |
за — приставка,
нерв — корень,
н — суффикс,
ича — суффикс,
ть — окончание,
ся — постфикс.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | занервничаться |
Прич. действ. прош. | занервничавшийся |
Дееприч. прош. | занервничавшись |