Произношение | чуде́сниками |
Начальная форма | чудесник |
Тип | нарицательное |
Одушевленность | одушевлённое |
Склонение | 2-e склонение |
Род | мужской |
Число | множественное |
Падеж | творительный |
падеж | ед. ч. | мн. ч. |
---|---|---|
Им. | чудесник | чудесники |
Рд. | чудесника | чудесников |
Дт. | чудеснику | чудесникам |
Вн. | чудесника | чудесников |
Тв. | чудесником | чудесниками |
Пр. | чудеснике | чудесниках |
чуд — корень,
ес — суффикс,
ник — суффикс,
ами — окончание.