Произношение | шпио́нчик |
Начальная форма | шпиончик |
Тип | нарицательное |
Одушевленность | одушевлённое |
Склонение | 2-e склонение |
Род | мужской |
Число | единственное |
Падеж | именительный |
падеж | ед. ч. | мн. ч. |
---|---|---|
Им. | шпиончик | шпиончики |
Рд. | шпиончика | шпиончиков |
Дт. | шпиончику | шпиончикам |
Вн. | шпиончика | шпиончиков |
Тв. | шпиончиком | шпиончиками |
Пр. | шпиончике | шпиончиках |
шпион — корень,
чик — суффикс,
ø — нулевое окончание.