Произношение | шварто́вящих |
Начальная форма | швартовящий |
Форма | полное |
Залог | действительное |
Транзитивность | переходное |
Вид | несовершенный |
Время | настоящее |
Число | множественное |
Возвратность | невозвратное |
Варианты | швартовящих | швартовящих | швартовящих |
Одушевленность | одушевлённое | ||
Падеж | родительный | винительный | предложный |
швартов — корень,
ящ — суффикс,
их — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | швартовить |
Прич. страд. прош. | швартовленный |
Прич. кр. страд. прош. | швартовлен |
Прич. страд. наст. | швартовимый |
Прич. кр. страд. наст. | швартовим |
Прич. действ. прош. | швартовивший |
Прич. действ. наст. | швартовящий |
Дееприч. прош. | швартовившвартовивши |
Дееприч. наст. | швартовя |