Произношение | шварто́вить |
Начальная форма | швартовить |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | переходный |
Вид | несовершенный |
Спряжение | 2-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
наст. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | швартовлю | швартовил | |
жен. р. | швартовила | |||
Ты | муж. р. | швартовишь | швартовил | швартовь |
жен. р. | швартовила | |||
Он | швартовит | швартовил | ||
Она | швартовила | |||
Оно | швартовило | |||
Мы | швартовим | швартовили | ||
Вы | швартовите | швартовили | швартовьте | |
Они | швартовят | швартовили |
швартов — корень,
и — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | швартовить |
Прич. страд. прош. | швартовленный |
Прич. кр. страд. прош. | швартовлен |
Прич. страд. наст. | швартовимый |
Прич. кр. страд. наст. | швартовим |
Прич. действ. прош. | швартовивший |
Прич. действ. наст. | швартовящий |
Дееприч. прош. | швартовившвартовивши |
Дееприч. наст. | швартовя |