Произношение | шварто́вимый |
Начальная форма | швартовимый |
Форма | полное |
Залог | страдательное |
Транзитивность | переходное |
Вид | несовершенный |
Время | настоящее |
Род | мужской |
Число | единственное |
Возвратность | невозвратное |
Варианты | швартовимый | швартовимый |
Одушевленность | неодушевлённое | |
Падеж | именительный | винительный |
швартов — корень,
им — суффикс,
ый — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | швартовить |
Прич. страд. прош. | швартовленный |
Прич. кр. страд. прош. | швартовлен |
Прич. страд. наст. | швартовимый |
Прич. кр. страд. наст. | швартовим |
Прич. действ. прош. | швартовивший |
Прич. действ. наст. | швартовящий |
Дееприч. прош. | швартовившвартовивши |
Дееприч. наст. | швартовя |