Произношение | швартова́ть |
Начальная форма | швартовать |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | переходный |
Вид | несовершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
наст. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | швартую | швартовал | |
жен. р. | швартовала | |||
Ты | муж. р. | швартуешь | швартовал | швартуй |
жен. р. | швартовала | |||
Он | швартует | швартовал | ||
Она | швартовала | |||
Оно | швартовало | |||
Мы | швартуем | швартовали | ||
Вы | швартуете | швартовали | швартуйте | |
Они | швартуют | швартовали |
шварт — корень,
ова — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | швартовать |
Прич. страд. прош. | швартованный |
Прич. кр. страд. прош. | швартован |
Прич. страд. наст. | швартуемый |
Прич. кр. страд. наст. | швартуем |
Прич. действ. прош. | швартовавший |
Прич. действ. наст. | швартующий |
Дееприч. наст. | швартуя |