Произношение | чека́нчик |
Начальная форма | чеканчик |
Тип | нарицательное |
Одушевленность | неодушевлённое |
Склонение | 2-e склонение |
Род | мужской |
Число | единственное |
Варианты | чеканчик | чеканчик |
Падеж | именительный | винительный |
падеж | ед. ч. | мн. ч. |
---|---|---|
Им. | чеканчик | чеканчики |
Рд. | чеканчика | чеканчиков |
Дт. | чеканчику | чеканчикам |
Вн. | чеканчик | чеканчики |
Тв. | чеканчиком | чеканчиками |
Пр. | чеканчике | чеканчиках |
чекан — корень,
чик — суффикс,
ø — нулевое окончание.