Произношение | цитота́ксис |
Начальная форма | цитотаксис |
Тип | нарицательное |
Одушевленность | неодушевлённое |
Склонение | 2-e склонение |
Род | мужской |
Число | единственное |
Варианты | цитотаксис | цитотаксис |
Падеж | именительный | винительный |
падеж | ед. ч. | мн. ч. |
---|---|---|
Им. | цитотаксис | цитотаксисы |
Рд. | цитотаксиса | цитотаксисов |
Дт. | цитотаксису | цитотаксисам |
Вн. | цитотаксис | цитотаксисы |
Тв. | цитотаксисом | цитотаксисами |
Пр. | цитотаксисе | цитотаксисах |
цит — корень,
о — соединительная гласная,
таксис — корень,
ø — нулевое окончание.