Произношение | усчита́ть |
Начальная форма | усчитать |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | переходный |
Вид | совершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
у — приставка,
счит — корень,
а — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | усчитать |
Прич. страд. прош. | усчитанный |
Прич. кр. страд. прош. | усчитан |
Прич. действ. прош. | усчитавший |
Дееприч. прош. | усчитавусчитавши |