Произношение | уничиже́ния |
Начальная форма | уничижение |
Тип | нарицательное |
Одушевленность | неодушевлённое |
Склонение | 2-e склонение, на -ие |
Род | средний |
Варианты | уничижения | уничижения | уничижения |
Число | единственное | множественное | множественное |
Падеж | родительный | именительный | винительный |
падеж | ед. ч. | мн. ч. |
---|---|---|
Им. | уничижение | уничижения |
Рд. | уничижения | уничижений |
Дт. | уничижению | уничижениям |
Вн. | уничижение | уничижения |
Тв. | уничижением | уничижениями |
Пр. | уничижении | уничижениях |
уничиж — корень,
ени — суффикс,
я — окончание.