Произношение | уве́нчивание |
Начальная форма | увенчивание |
Тип | нарицательное |
Одушевленность | неодушевлённое |
Склонение | 2-e склонение, на -ие |
Род | средний |
Число | единственное |
Варианты | увенчивание | увенчивание |
Падеж | именительный | винительный |
падеж | ед. ч. | мн. ч. |
---|---|---|
Им. | увенчивание | увенчивания |
Рд. | увенчивания | увенчиваний |
Дт. | увенчиванию | увенчиваниям |
Вн. | увенчивание | увенчивания |
Тв. | увенчиванием | увенчиваниями |
Пр. | увенчивании | увенчиваниях |
у — приставка,
венч — корень,
ива — суффикс,
ни — суффикс,
е — окончание.